Когато говорим за метаболизъм, разговорът почти винаги стига до едно и също: колко калории приемаме и колко изразходваме.

Енергийният баланс действително има значение. Но организмът не е калкулатор. Начинът, по който усещаме глад, използваме енергията, движим се и поддържаме телесното си тегло, се влияе и от хормоните, съня, стреса и нервната система.

Хормоните участват в управлението на енергията

Хормоните са част от системата, чрез която организмът регулира апетита, кръвната захар, разхода и съхранението на енергия.

Инсулинът участва в регулирането на кръвната захар. Хормоните на щитовидната жлеза влияят върху енергийния обмен. Лептинът и грелинът участват в сигналите за ситост и глад.

Затова промени в определени хормонални системи могат да се отразят както на апетита и енергията, така и на телесното тегло.

Какво общо има сънят с метаболизма?

Много повече, отколкото изглежда.

Недостатъчният или некачествен сън може да повлияе върху регулацията на апетита и начина, по който организмът обработва глюкозата. След безсънна нощ често сме и по-малко активни, а желанието за калорични и сладки храни може да се увеличи.

Така липсата на сън може да промени не само колко сме уморени, но и начина, по който се храним и изразходваме енергия през следващия ден.

Нервната система също участва

Автономната нервна система регулира множество процеси, които протичат без съзнателен контрол – сърдечна дейност, храносмилане и част от реакциите на организма към стрес.

При продължително напрежение се активират механизми, предназначени да ни помогнат да се справим с предизвикателството. Ако обаче стресът се превърне в ежедневие, той може да повлияе върху съня, апетита, храносмилането и поведението ни.

При едни хора стресът потиска глада. При други предизвиква постоянно желание за храна, особено вечер.

А каква е ролята на кортизола?

Кортизолът често е представян като „хормона, който ни кара да напълняваме“. Реалността е по-сложна.

Той е жизненоважен хормон и нормално се променя през денонощието. Проблемът не е самото наличие на кортизол, а определени нарушения в регулацията му и продължителният стрес.

Не всяко качване на килограми означава „висок кортизол“ и подобна причина не може да бъде определена само по симптоми.

С възрастта картината също се променя

С годините могат да настъпят промени в мускулната маса, физическата активност и хормоналната среда. При жените периодът около менопаузата може да бъде свързан и с промяна в разпределението на телесните мазнини.

Това не означава, че след определена възраст метаболизмът внезапно „спира“. По-скоро много малки промени започват да действат едновременно.

Значи калориите нямат значение?

Имат.

Не можем да изключим енергийния баланс от разговора за телесното тегло. Но да кажем на човек просто „яж по-малко и се движи повече“ понякога пропуска важна част от картината.

Човек, който постоянно спи по пет часа, изпитва силен стрес и вечер е изтощен, се намира в различна ситуация от човек със същия хранителен режим, но добър сън и редовна физическа активност.

Метаболизмът е система, а не една цифра

Вместо да мислим единствено за ограничаване на храната, има смисъл да погледнем цялата картина:

Как спим? Движим ли се достатъчно? Имаме ли мускулна маса? Храним ли се редовно? Постоянно ли сме под напрежение? Има ли симптоми, които заслужават медицинска оценка?

Калориите са част от уравнението.

Но метаболизмът е резултат от работата на цял организъм – хормони, мозък, нервна система, мускули, сън, движение и хранене, които непрекъснато си взаимодействат.