Предназначен за озониране на вода и въздух. Озонираната вода се използва за пиене, миене и дезинфекция на пресни плодове и зеленчуци, дезинфекция и лечение на зъби, венци, стомашно-чревни болести, кожни заболявания, рани, вагинални промивки и др. Озонаторът се използва също и за пречистване на въздуха, премахване на лошите миризми от цигари, влага, мухъл и др.

---

Озонът, или ОЗ се образува от свързването на 3 кислородни атома. Озонът е важен елемент в нашата атмосферата. Той се образува в атмосферата на нашата планета на височина 25км. под действие на слънчевата радиация и наличието на кислород. Там се образува така наречения озонов слой - полезна предпазна бариера от вредните ултравиолетови лъчи. Благодарение на това той защитава всички живи същества на Земята от вредното въздействие на радиационното лъчение на Слънцето. На озона се дължи и синият цвят на небето. Озонът, освен това се произвежда в природата от електрическа дъга при буря, което поражда тази приятна миризма, която определяме като „свеж въздух”. Всеки, който е дишал въздуха след силна гръмотевична буря или в близост до електрически разряд, познава добре миризмата на този газ.

Озонът балансира нивото на бактериите и на плесента в природата. Той има висока окислителна способност, която е ефикасна за дезинфекция и стерилизация. Озонът може да унищожи повечето от бактериите съдържащи се във водата и във въздуха. Озонът е доказан ефективен многоспектърен дезинфектант.

Молекулата на озона е нестабилна и се стреми да се разпадне в кислородна молекула. Именни това прави озонът толкова добър пречиствател на водата и въздуха. Нестабилната молекулата на озона  се стреми да се свърже с нещо, за да се разпадне, затова тя окислява органичните съединения и ги превръщат в безвреден въглероден двуокис и вода. Тъй като озонът бързо се разпада в кислород, той е по-ниско токсичен от другите дезинфекциращи химикали, като хлора например. Поради тази причина озонът е наречен „най-чистият окислител и дезинфектант”.

Озонът за вода и въздух, официално е открит през 1840г. от немския учен проф. Кристиан Фридрих. Оттогава поколения изследователи и теоретици разглеждат динамиката на електронните процеси в много от хибридните му форми, и неговата кинетика.

През 1857г. Шьонбайн с помощта на Вернер фон Сименс конструира първата апаратура за  изкуствено генериране на озон - „Тръбата на Сименс”, а през септември 1896г. световноизвестният изобретател Никола Тесла патентова първия генератор на озон.

Способността на озона да разрушава токсичните или вредни промишлени отпадъци и да деактивира бактериалните замърсители го прави привлекателна алтернатива на хлорирането. През 1901г. в германския град Висбаден е построена първата хидростанция с озонаторна апаратура. Висбаден и Ница във Франция са първите градове, които използват озонирането за прочистването на техните питейни води, последвани от Цюрих, Флоренция, Брюксел, Maрсилия, Сингапур и Москва.

През Първата световна война (1914 – 1918г.) немски лекари забелязали, че раните на войниците в една полева болница, която се намирала близо до електроцентрала заздравявали по-бързо. Оказало се, че ефектът се дължал на голямото количество озон във въздуха. Д-р А. Волф още през 1915г. започва масовото приложение на озона като антисептично (противобактерицидно) средство. Германските лекари обработвали трудно зарастващи и декубитални рани, гангрени, тежки изгаряния и спирали силните кръвотечения. 

През 1921г. Х. Клайнман осъществява първите бактериологични проучвания за въздействието върху патогенните организми, използвайки „Тръбата на Сименс”.

През 1928г. д-р Ото Варбург - Нобелов лауреат за медицина, доказва, че в метаболитните процеси на нормалната клетка изместването на кислорода от ферментационните процеси при разграждането на захарта е една от причините за ракова трансформация. За здравата клетка е необходимо наличието на кислород, докато патогенните микроорганизми и туморните клетки са пригодени да живеят и да се развиват в среда бедна на кислород. По-късно става ясно, че насищането на туморната клетка с кислород чрез озон може да забави растежа й и тя дори да се превърне в нормална клетка. Изучаването на лечебните действия на озона продължават през 30-те години на XX век от зъболекаря Е. А. Фиш. Той представя богатия си опит в приложението на озона в стоматологията с публикации на италиански, френски и немски. Фиш започва лечение с озон в практиката. През 1932-а Eрвин Пейър става негов пациент, върху когото е приложен този метод, а след това сам активно използва озон за лечение на гнойни рани. Негово изобретение е първият лабораторен прибор „CYTOZON", който и днес е сред озоногенераторите, използвани в стоматологичната практика. Йоахим Хензлер (1908-1981) създава първия медицински озоногенератор, който позволява точно дозиране озонокислородната смес, като дава възможност за широко използване на озонотерапията. По време на Втората световна война активно продължава изучаването на лечебното действие на озона в Германия, където успешно се използва за местно лечение на тежки рани, изгаряния, след оперативни интервенции и ампутации, и други тежки травми, получени на фронта.

След войната обаче практически за двадесет - тридесет години изследванията са прекратени, вследствие на появата на антибиотиците, отсъствието надеждни компактни озоногенератори и издръжливи на озон материали. Единствено изключение правят САЩ, където използват медицинските свойства на озона срещу лъчевата болест и при експериментите си с ядрено оръжие, но повечето изследвания в тази област все още са секретни.

Едва през 70-те години на миналия век отново специалистите си припомнят за лечебните свойства на озона и го включват в програми за международни научни изследвания. Ханс Волф и Зигфрид Риллинг учредяват през 1972г.  Германско медицинско дружество на озонотерапевтите. Цялата лекарска и изследователска работа на Волф е посветена на озона и чрез множеството си публикации и практика той има огромен дял в разпространението на озонотерапията по целия свят. През ноември 1973г. е основан Международният институт за озона като обществено-научна и просветителска организация. От 80-те години до днес са разработени рационални методи и оптимални дози за медицинската употреба на газа.

През 1979г. започва работа Международната медицинска асоциация на озонотерапевтите. Днес тя работи активно, провеждайки международни конгреси, в които вземат участие лекари от различни специалности от страните на Европейския съюз, САЩ, Канада, Русия, Бразилия, Куба, Япония, Китай, Израел, ЮАР и други. Първите интрадискални приложения на озона се дължат на италианския ортопед д-р Чезаре Верга, който е един от основоположниците на създадената през 1983г. Асоциация на озонотерапевтите в Италия.

Сериозен тласък за развитието на озонотерапията, така както я познаваме днес, е даден от озонотерапевтичната школа на Русия. Държавният медицински институт на Нижни Новгород (основната научно изследователска и научно практическа база в Русия) през 1977г. разработва озонотерапевтичен метод – вътре съдово въвеждане на наситени с озон разтвори. През април 1979г. за първи път в света озониран кардиопротективен разтвор е въведен в коронарния кръвоток на болен при операция на вроден порок на сърцето. Разработени са и приложени в практиката още множество авангардни методики на озонотерапията, които се изучават и използват в целия свят. От 1994г. работи Асоциацията руските озонотерапевти, а в Нижниновгородската медицинска академия се провежда обучение на лекари от цял свят по различните методики, както и множество научнопрактически конференции на озонотерапевти с участието на световни специалисти.

В резултат на голямата експериментална и клинична работа на изследователите по целия свят ОЗОНОТЕРАПИЯТА заема водещо място в съвременната и авангардна медицина.

От началото на новото хилядолетие озонотерапията отбелязва огромни успехи в прилагането й при различни заболявания и не случайно е определена от световноизвестният италиански озонотерапевт д-р Паоло Анджели като ПАНАЦЕЯ НА ХХІ ВЕК!

Функция на озонатор за пречистване на вода:

·     За питейна вода. Озонът убива бактериите, отстранява остатъчните йони на хлора и окисите на тежките метали, разлага вредните органични и неорганични вещества. Пречистената вода е приятна за пиене, тъй като запазва полезните минерали и натуралния си вкус.

·   За лична хигиена. Дезинфекцира кожата, отстранява мъртвите клетки и осигурява бърза микроциркулация. Прави кожата по-нежна и гладка, отстранява умората. Измиването на зъбите дезинфекцира устната кухина, отстранява неприятните миризми и предпазва от поява на рани в устата.

·         За лечение на рани. Спомага за дезинфекция и бързо заздравяване.

·         За превантивно лечение на кожни заболявания. Помага ефективно в борбата с гъбични образувания по всички части на тялото. С помощта на този апарат е преодоляна и една от най-упоритите бактерии -"бери-бери".

·         За лечение на венерически болести.

·         За дезинфекция на пресни плодове и зеленчуци. Озонът не само убива бактериите на повърхността, но и разгражда вредните органични и неорганични вещества вътре в тях. Обработените плодове и зеленчуци стават не само по-вкусни и по-полезни, но и срокът на съхранението им си увеличава 10 пъти.

·         За дезинфекция на месо и морски продукти. Измиването на месото, рибата, раците и други морски продукти унищожава бактериите, съхранява нивото на протеините и връща натуралния им вкус и качества.

·         За дезинфекция на кухненски прибори.

·         За поливане на цветята. Води до по-голям растеж, по-обилен цъфтеж и по-дълъг живот.

·         За домашни рибки. Удължава живота на рибките.

·         За пране, избелване и премахване на петна и неприятни миризми.

·         За обработка на алкохолни напитки (концентрати). Озонирането на алкохолни напитки ги прави по-меки и ненатрапчиви. При това се запазват градуса, натуралния цвят и вкуса.

Функция на озонатор за пречистване на въздух:

•          Във всекидневни помещения - у дома, в офиса, в цеха. Отстранява специфични неприятни миризми: цигарен дим, прах във въздуха, мухъл (предотвратява образуването му). Дезифенкцира и освежава въздушната среда. Увеличава съдържанието на кислород във въздуха.

•          В новообзаведени и ремонтирани стаи. Неутрализира вредните газове, които се излъчват от новите мебели и прясно боядисаните стени. Премахва толуола, чийто период на разграждане е 3 години.
•          В детската стая. Осигурява свеж и пречистен от микроби въздух. Почиства детските играчки чрез дезинфекция на местата за тяхното съхранение.
•          В кухнята. Ефективно премахва всички неприятни миризми при готвене и особено при пържене на риба.
• ·         В хладилника, фризера, килера, шкафчето за обувки, гардероба. След почистване хладилника и фризера се обработват с апарата, за да се отстранят остатъчните миризми. В гардероба и килера озонът премахва старите миризми, предпазва от поява на мухъл и молци. При дезинфекция на обувки, а също така и на изпрани чорапи, озонът не само премахва неприятната миризма, но предпазва от размножаване на бактерии.
•          В тоалетната. Осигурява свеж и дезинфекциран въздух. Предпазва от плесен и мухъл.
•          При домашни любимци. Озонът убива бактериите, които могат да се пренасят от животните и премахва нежеланите миризми.
•          За дезинфекция на студени и солени ястия (колбаси, солена риба и др.). След пречистването с озон, храната е готова за консумиране и се съхранява по-дълго.

1.        Убива микроорганизми;

2.        Убива бактерии;

3.        Убива повечето колиформни и стафилококи във въздуха;

4.        Убива колиформни и стафилококи по повърността на предмети;

5.        Убива повечето колиформни, стафилококи и салмонела във фосфатните алевианти;

6.        Убива колиформни във водата;

7.        Убива спорите на бактериите;

8.        Убива бревибактериалните спори;

9.        Убива 99,999% от спорите на бревибактериалните спори във водата;

10.     Унищожава вируси;

11.     Унищожава 99,99% от HBsAg и 100% от HАAg;